Видове стъкла

Най-древни образци на стъклени изделия намерени в Египет са оценени на възраст  над 12 000 години. Историята за използване на стъклото в строителството е сравнително млада и отчита години с края на 19 век.

Традиционните главни съставящи компоненти на прозоречните стъкла се явяват: кварцов пясък (69-74%), сода (12-16%), варовик и  доломит (5-12%).

През 1902 г. бил разработен метод за производство на стъкла, където се изтегляло по вертикалата от стъкловаряща пещ чрез валцуващи валяци във вид на непрекъснати ленти отвън, постъпващо в шахтата охлаждане , в горните части като се режело на отделни листи. Дебелината на стъклата при това се ругулирала пътьом с изменение на скоростта на изтегляне. Стъкло, получено по този метод се нарича влачено стъкло.

През 1959 г. бил разработен флоат-метод на производство на листове стъкло, разработен и патентован от Алесторм Пилкингтон. При този процес стъклото влиза в пещта плавно на хоризонтални плоскости във вид на ленти през вани с  разтопено олово , което по-нататък се охлажда. Флоат-стъклото се характеризира с изключителна равност и отсъствие на оптически дефекти. Полученото стъкло може да бъде прозрачно, оцветено или да има специално нанесено покритие. В строителството се използват обичайните стъкла, украсени в маса; стъкла със специални покрития наричани с общ термин нискоемисийни стъкла, а така също и приспособени закалени и ламинирани стъкла (триплекс).

Оцветеното в маса стъкло се изготвя от сурови материали, в които се добавят  различни вещества за получаването на желания цвят.

Най-много разпространени се явяват цетовете междинно между бронзовия и кафявия, сивия и зеления. Окрасените в маса стъкла се наричат слънцезащитни и абсорбиращи, тъй като такива стъкла поглъщат (абсорбират) голяма част от топлата слънчева енергия, отколкото обичайните прозрачни стъкла. 

Използването на нискоемисийните стъкла се явява едно от най-перспективните направления в световната стъклена индустрия. Днес енергоспестяването и намаляването на загубата на топлина в помещението стоят на първо място за всички крупни производители на стъкла (Pilkington, Glaverbel, San-Gaben и д.р.). Тъй като основния дял  за топлинна загуба произхожда от сбора топлинно излъчване, то нискоемисийните енергоабсорбиращи стъкла били разработени с  намаляване на този вид излъчвания. Главната идея в производството на този вид стъкла се явява нанасянето на повърхността на флатно стъкло проводящо покритие от цветен метал или полупроводников оксид, съдържащ свободни електрони. Прилагат се два типа покрития:"твърдо" (на основата на железен оксид , такова стъкло се нарича К-стъкло) и " меко "(на основата на среброто и  i-стъкло.

При използването на стъкла в светопрозрачни конструкции с повишена нужда от безопастност се прилагат закалени или ламинирани стъкла:

 Закаляване се нарича процеса на термоукрепване на стъклото, основано на спецификата на неговите физически свойства. В резултат на това, в стъклото се образува система на напрежение обезпечаваща го с високо механическа и термическа здравина в сравнение с обикновените стъкла. При разрушаване на закаленото стъкло, то се разпада на малки кръгли парченца, които нямат остър режещ връх опасен за хората.

Процеса Ламиниране е изработване на многослойни конструкции от стъкла с помощта на поливинилови лепенки или специални смоли. Най-вече разпространен тип ламинирано стъкло се явява триплекса — конструкция от две стъкла и между тях ламиниращ слой. В отделни случаи е възможно залепването на лепенки на стъклото от едната страна - едностранна ламинация. Основното предимство на ламинираните многослойни конструкции от стъкла се явява безопастността от разрушаване. При помощ на ламинираните стъкла може да се изготви удароустйчива конструкция, защитаваща от взлом. При разрушение парченцата стъкла остават да " висят " на еластичната планка.

За производството на стъклопакети се използват почти всички типове стъкла, като техния избор зависи от нуждите на клиента и от спецификата на помещенията.