Стъклопакети - конструкция

Стъклопакета е изделие от две или повече стъкла, херметически съединени едно друго с помощта на дистанционна рамка, а както и вътрешно, така и външно херметизирани, образуващи завършена кухина запълнена със сух въздух или инертен газ.

Промишленото производсво на първите стъклопакети започва в началото на 1934 г. в Германия и се прилагало  при остъкляването на железопътни вагони. Днес по технологията за производство на стъклопакети имащи двойна херметизация, се изготвят около 90% от съвреминните стъклопакети. Производството на стъклопакета има два етапа:

На първия етап на дистанционната рамка се нанася бутилов херметик и се запълва рамката с изсушител (молекулярно сито), поглъщащо влагата във въздушния пласт. По-нататък рамката с херметика се поставя между стъклата и конструкцията се слепва.

На втория етап се нанася външния херметик. Той е или еластичен двукомпонентен полисулфиден херметик (бутил и тиокол), или еднокомпонентен херметик на основата на синтетичния каучук.

Безусловно при мащабните производства всички операции по нанасянето на херметика се извършват автоматично, а не ръчно.

Изсушителя обезводнява въздуха, намиращ се вътре в стъклопакета и отстранява възможността за попадане на конденз между стъклата. Появата на конденз в междустъкленото пространство на стъклопакета  в процеса на експлоатация говори за груби нарушения при неговото изработване - отсъствие на изсушител, или непълна херметизация.

Така нареченото " уязвимо място "  на стъклопакета  това е очертаващата крайна зона (линията на долепване на стъклото към дистанционната рамка). За компенсация на напрежението в крайната зона е необходим херметик с висок  модул на еластичност, който добре ще възприема разстягящите усилия. Прилагането на херметик на основата  на двукомпонентно лепило е за предпочитане.